Това е третото ми раждане. Предишните два пъти родих бързо, но всеки път на система, защото ражданията ми започваха с бурно изтичане на водите и никакви контракции. Този път си пожелах две неща- да родя през деня и без система. Получих и двете, и много повече от това.

Водите ми тръгнаха по малко в 4 сутринта на 17.09. Не се разбързах- първо поседях малко с мъжа ми, после се изкъпах, проверих дали имам всичко в багажа и чак тогава звъннахме на съседката, за да остане с по-големите деца.

По време на бременността ме зарадваха с новината, че в Майчин Дом- София най-после са разрешили на татковците да присъстват на раждането. Бях категорична, че поне на раждането на третото ни дете най-после няма да съм сама. Наложи се да проявя малко твърдост и да убедя акушерките, че наистина много държа на присъствието на съпруга ми, тъй като в началото те се опитаха да ме разубедят с реплики от рода на "за какво ви е таткото", "тук в предродилната зала ще ви е много по-добре" и пр., но накрая подготвиха една отделна стая и мъжът ми се качи при мен. След два часа запис на тоновете ме прегледа проф. Димитров, който потвърди прогнозата за едно хубаво раждане и нареди да ме "отвържат" от монитора, за да се разхождам из стаята за ускоряване на процеса. Аз имах контракции още от 7 часа сутринта, които постепенно зачестяваха и се засилваха, но все още не бяха особено продуктивни.

Раждането е, общо взето, продължително и скучно занимание- така бях казала на мъжа ми, и той се убеди в това. Опитвах се да се разсейвам, като си говорим за разни неща, но признавам, че не ми се отдаваше много.Карах го да ми засича периодичността на контракциите. Общо взето, скучаехме заедно. Аз се разхождах като лъв в клетка и като ме присвиеха болките, си намирах някаква разкрачена и не особено естетична поза, в която сякаш болката беше по-поносима.

В 11.15 минаха да ме прегледат, разкритието беше помръднало само с един сантиметър, спомена се вече и за система. Веднага след това усетих, че контракциите станаха много сериозни. Имах чувството, че с всяка нещо отдолу в мен припукваше. Пазех се да не напъвам, защото ме бяха предупредили, че е рано за напъни, но накрая дойде една много дълга контракция, която доведе неудържим напън, с който за моя голяма изненада се показа главичката на бебето. Моя милост в този момент беше застанала права до родилното магаре, и извиках в паника на мъжа ми, че бебето се ражда. Той се хвърли към мен и подхвана отдолу бебето, което без никакво усилие най-спокойно си се измъкваше през влажния широк път. Тя се роди с ризка и изплака в ръцете му. Аз гледах и не можех да повярвам на очите си, че всичко изведнъж свърши толкова бързо. Бяхме страхотна гледка- аз до магарето, мъжът ми зад мен с бебето в ръце, а помежду ни- пъпната връв. След това дойдоха акушерките, лекарите, и поеха вече нещата в свои ръце.

Резултатът от това напълно естествено раждане е, че се чувствах физически най-добре от трите раждания, не само че нямах никакви разкъсвания, но и не изпитвах никакъв дискомфорт в областта на половите органи. Усещането беше прекрасно, а щастието на таткото, който пое дъщеричката ни в първите секунди живот, не може да се опише. Всяка жена заслужава такова раждане!