Няма да ви обяснявам защо кърмата е най-доброто за вашето бебе, колко е полезна и колко по-здрави са кърмените деца. Като майка, отгледала първите си две деца с адаптирано мляко (не защото не исках да кърмя, а защото не получих адекватни съвети как да си помогна за кърменето), знам, че не ставаме по-лоши майки, когато се наложи да прибегнем до шишето, нито пък е задължително децата ни да се скъсат да боледуват само защото не са били кърмени. Всяка жена трябва да намери своята лична мотивация да кърми и да преодолее първоначалните трудности, които могат да възникнат.

Кърмя моето бебе Галина от 25 дни. Дотук това определено е най-успешното ми кърмене. Галина е първото ми бебе, което наддава само на кърма. Избрах да направя всичко, което е по силите ми, за да ни потръгне кърменето. Не е лесно. Понякога кърменето сякаш няма край. Отговорността е голяма, защото знам, че освен мен няма кой да я нахрани. Има моменти от деня, в които тя сякаш се е срастнала с гърдите ми. Защо го правя?

Най-простичкият отговор би бил, "правя го, защото ми харесва". Приятен ми е контактът с дъщеря ми. Харесва ми чувството, че тя се храни от млякото, което моето тяло произвежда, специално за нея. Удобно е- вместо да мия, да стерилизирам шишета,да охлаждам или затоплям адаптираното мляко, просто я слагам на гърдите си. Дори започнах да я кърмя навън в тези чудесни октомврийски слънчеви дни. Храната й винаги е с нас:-)). Евтино е- една кутия адаптирано мляко струва поне 8 лв., и това е разход, който расте заедно с бебето.

Някак нелогично е да не се възползваме от възможностите, с които природата ни е дарила в собственото ни тяло. Не е лесно- понякога в този привидно така естествен процес срещаме непредвидени пречки. Много от тях, обаче, са лесно отстраними. Когато успеем да ги преодолеем с помощта на адекватен съвет и корекция на евентуалните грешки, които допускаме, постепенно започваме да си вярваме, че наистина кърменето не е някакво задължение, а е и удоволствие.