Езикът на знаците на бебето
Езикът на знаците на бебето или как да разговаряш с бебето още преди да проговори?
Планиране
Бременност
Бебе
Дете до 7 години
Дете над 7 години
Езикът на знаците на бебето или как да разговаряш с бебето още преди да проговори?
Още с раждането си детето изпитва жизнена потребност да опознава света. От теб зависи да се погрижиш за съхранението на тази вродена „особеност“ като„събудиш“ сетивата за запознанство със заобикалящия свят и постепенно с времето помагаш за пълноценното развитие на мисловната и творческа дейност.
Колкото и безпомощно да ти се струва новороденото, то всъщност умее доста неща – и чува, и вижда, и усеща (разбира се, съответните органи тепърва ще се развиват и затова уменията са в своя начален стадий, но те съществуват). Органите на чувствата (осезание, обоняние, зрение, слух, вкус) се развиват в процеса на тяхното използване. А колкото по-развити са те, толкова по-активен е процесът на познанието.
Още в мига, в който бебчо е в обятията ти, общувай с него пълноценно. Това ще му помогне да се запознае с Големия свят. Като начало просто му говори – то има нужда да чува нежния майчин глас. Така се чувства защитено и сигурно. Действително в началото слухът е съвсем слаб, но към 7 – 8 ден от раждането се увеличава значително и мъничето чува почти като възрастния. Бъди сигурна, че само твоята песен може да го успокои или преспи. Препоръчва се и класическата музика (Моцарт, Чайковски) за новородените.
Имай предвид, че ако звукът е силен може да последва потреперване или промяна на дишането. Затова осигури спокойна обстановка на детето, без силна музика, без викове и спорове на висок глас. По този начин и неговите реакции ще бъдат по-спокойни и психичното му развитие по-адекватно.
Не се съмнявай и в желанието на новороденото да вижда лицето ти. В първия месец от живота си то вижда на разстояние 20 -25 см. Все още не различава цветовете, но може да направи разлика между светло и тъмно. Като начало са подходящи черно-белите играчки, а първите цветове, които започва да различава са червено и жълто. Постепенно с времето (към втория месец) бебчо е все по-любопитен към заобикалящата го обстановка. И очаква мама да му разказва за всичко, което се случва наоколо.
„Колкото по-рано започнеш да показваш и да разказваш на мъничето за случващото се около него, толкова повече ще провокираш интереса му към света“.
Квалификацията на игрите е условна, тъй като всички те влияят на цялостното развитие – социално, умствено, физическо.
*Вземи нощна лампа с не много силна светлина. В тъмна стая мести светлината на лампата в различни посоки. Бебчо ще проследява накъде се мести светлото.
*Прави различни мимики. Лицето ти не трябва да е на повече от 30 см от очите на мъничето. Прави смешни физиономии, плези език, върти главата, отваряй и затваряй очи.
*Дръж дадена играчка над детето. То ще се опита да я хване, а ти постоянно я мести. Така се развива не само зрението, но и координацията на движението.
Колкото повече двигателни умения усвоява малкото човече, с толкова повече предмети ще се запознае. По този начин ще трупа впечатления и знания за техните свойства, ще разширява своите ориентири в обкръжаващия го свят, а именно това е основата на умственото му развитие. Твоята задача е да създадеш благоприятни условия за овладяването на различните движения. Не забравяй, че през първата годинка масажът и гимнастиката са от значение за двигателната активност. Например ако към 4 – 5 месец мъничето не успява само да се завърти по корем и по гръб, не се колебай да му помогнеш. Когато започни да пълзи (6 – 7 месец) се погрижи за нужното пространство, което трябва да бъде чисто, топло и безопасно. Не насилвай малкото към дадени движения, но му помагай и го насочвай. Така всъщност постепенно го повеждаш към първите крачки, които ще му разкрият един още по-пъстър и шарен свят.
„Способността на мъничето да се придвижва в пространството е тясно свързана както с неговото здраве, така и с психологическото му развитие.“
*Поиграй с мъничето на велосипед. Вземи стъпалата му в дланите си и внимателно ги „движи“ така, все едно караш велосипед.
*Вземи ярка играчка, например шарена мека топка, и я сложи наблизо до бебето. В началото ще завърти главичка, за да я види, а после може да направи опит да се доближи до нея. Ако не се опита да я вземе , то сложи топката в ръката му и после пак я махни. Повтаряй „упражнението“.
*Мъничето вече се учи да координира движенията на ръцете и очите. Затова му предлагай повече възможности да може да взема предмети в ръцете си, да усеща разнообразни повърхности и материи.
Човек започва да мисли тогава, когато има потребност (мотив, интерес) от това. Мисленето зависи от степента на развитие на личността, а мисловния акт се явява активен, целеустремен и волеви процес. Трудно е да си представим, че такъв сложен процес като мисленето може да започне да се формира още в ранно детство. В същото време е известно, че малкото човече мисли. Да, с раждането не се „ражда“ и умението да мисли, но опознаването на света се осъществява чрез усещанията и възприятията на предметите и явленията. А това е първата основа, която „съгражда“ формирането на мисълта. Много изследователи считат, че във възрастта между 1,2 – 1,7 години детето започва да мисли активно, като това става чрез практическото действие с предметите. На тази възраст малкото още не владее добре речта (ако около една година активно използва към 10 думи, то в края на втората година знае около 300 думи, а на три годинки говори и разбира езика почти на равнището на възрастните), но разбира въпросите и знае какво се очаква от него при дадена молба. Този процес на осмисляне и разбиране на задачите е характерен за ранното развитие на мисълта. Мисленето позволява на детското съзнание да изгради една нова картина на света. С времето светът, в който живее детето се разширява все повече и повече: вече не само може да види, чуе, пипне, но и да изрази с думи. И разбира се, за всичко, което го интересува може да попита мама. А тя винаги трябва да отговаря на неговите въпроси да помага на мисълта да се развива, защото само така познанието ще бъде пълноценно.
„Развивай предметно-действеното и нагледно-образното мислене на порасналото човече с подходящи играчки и занимания.“
Не си мисли, че новороденото има нужда само от сън и храна. Не, то обожава спокойния майчин глас, нежната песен, любящия поглед, незаменимата милувка и усмивка. Когато порасне има нужда да задава своите въпроси и да получава твоите отговори. Винаги се отнасяй с нужното внимание и търпение към малкия любопитко. Всяка твоя дума, мимика, жест имат значение за неговото развитие.
Пространството у дома трябва да е напълно безопасно и комфортно за растящото човече. Но понякога в стремежа си за безопасност „разчистваш“ всичко по пътя на малкото, а така отнемаш възможността му да обогати своите усещания и познания. Дори стаята да е малка, постарай се да отделиш пространство за сън, игра, занятия.
Понякога дадено ограничение всъщност може да се окаже пречка за определено познание (не винаги забраната „не лапай“ е ползотворна, като това не изключва нужната безопасност и внимание). На по-късен етап във възрастта се постарай да обясняваш търпеливо и разумно на детето защо не му разрешаваш дадено нещо. То трябва да знае, че светът крие и опасности.
Всяко дете се ражда любознателно. Развивай желанието му да мисли и да научава нови неща. Подкрепяй неговите „изследователски“ наклонности. Коментирай вашите наблюдения. Не оставай безучастна към детските измислици и импровизации – детето се учи не само от реалността, но и от фантазиите.
Не считай детските вълнение за малоценни. Винаги намирай време заедно с твоето съкровище да се насладите на разходката в парка, на играта с топка, на хубавата книжка, на зимната песничка, на кукления спектакъл. Само така детето ще се чувства уверено, знаещо и можещо. И така тепърва ще покорява върховете на безкрайното знание, което продължава цял живот.
Играта е една от основните форми, чрез която детето реализира своето присъствие в битието и развива способности, необходими за живота.
С възрастта игрите се променят, но целите са едни – още знания и развитие на личността. В играта детето създава свой собствен свят, наситен с емоции; може да направи това, което не може да направи в реалността – да изрази своя страх, гняв, безпокойство, мечти. Затова наблюдавай внимателно детето си в игрите - те заемат особено място между фантазията и реалността.
Подходящите занимания ще помогнат на малчо да бъде още по-внимателен, съсредоточен, концентриран. Ще развият мисълта, въображение, паметта. А мама просто трябва да намира време за... игра.
Избери няколко предмета – мека топка, играчка и т.н. Казвай „раз, два, три“ и търкаляй първата играчка. Пак брой и пак търкаляй. Така до края. Детето може би ще пожелае и то да направи същото. В тази възраст детето обича да хвърля вещите. Интересно му е как се движат предметите. Игри, свързани именно с хвърляне помагат на детето да усети своята сила и власт над вещите. Това е отличен способ да развие координацията на движение и увереност в собствените сили.
Вземи детето на коленете си с лице към теб. Кажи: „раз, два, три, бум“ и точно на думата „бум“ внимателно доближи челото си до неговото. И така всеки път доближавайте различни части на лицето, като назоваваш (чело, носле, бузка). Така детето се научава да внимава, да следи последователността на действията.
Опитай да изпееш любимата песничка с различен глас. Гушни мъничето и първо му изпей песничката по познатия начин. След това пробвай с тънък глас. Ще видиш, че във втория случай вниманието на детето ще бъде много по-голямо. А това ще му помогне да разбере и по-добре значението на речта.
Тази игра ще помогне на малчо да научи цветовете. Седнете на пода. Вземи няколко играчки с различен цвят. Поиграйте с всяка поотделно. След това вземи по един лист хартия с цветовете на играчките. Сложи на една страна играчките. Подреди на пода цветните листи и помоли детето всяка играчка да намери своята къщичка (трябва да отговарят цветовете – бялото зайче на бялата хартия и т.н.).
Налей вода в една по-голяма тенджера. Приготви различни предмети (3-4 на брой) от различни материали – пластмасова лъжичка, метална лъжичка и т.н. Предложи на мъничето да отгатне кой предмет ще плува и кой ще потъне. След това му позволи да пуска предметите във водата и да види какво се случва. По време на играта ти разяснявай защо така се случва с пластмасата и защо по различен начин с метала. Накрая на играта предложи на малчо да подсуши предметите със салфетка. Така детето ще се запознае със свойствата на предметите.
Вземи картинки с животни – мишка и мишле, котка и котенце, куче и кученце и т.н. Първо добре разгледайте картинките, а после обсъдете как „разговарят“ животните. Непременно уточни как мяука мама котка и как малкото котенце и т.н. След това нека всеки изтегля картинка и съответно да издава нужния звук. Чрез тази игра детето ще се запознае с животните, ще се научи да подражава на техния глас и ще развие паметта.
Играта развива вниманието и концентрацията на детето. Постави две играчки. Помоли малкото човече да каже по какво си приличат и различават. Например лисицата и зайчето си приличат по това, че имат очички, ушички. Но лисицата е оранжева, а зайчето бяло и т.н. Ако на детето му е трудно, му помогни в обясненията.
Детето е клекнало. Ти изреждаш различни предмети. Когато кажеш нещо, което лети, то трябва да стане и да размаха ръчички. Например: „Лети, лети... маса“. Детето остава клекнало. „Лети, лети... гълъб“ и детето става. При грешка сменяйте ролите.
Тази игра развива въображението и мисълта. Събери различни по големина кутийки – от сок, обувки, подаръци. Разпръсни ги на пода и предложи на детето да направи от тях къща, дворец, кула. Предложи различни идеи и помагай в експериментите.
Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: Даниела Стоянова, психолог
Кой казва, че приспиването трябва да е мъчение и за детето, и за родителите...
Времето навън е идеално за игри на открито. А какво по-хубаво от това да се...
Със сигурност ще организираш по-добре и режима на детето, ако се ръководиш от...
От ранно детство приучавай детето на необходимите хигиенни навици - те са важни...
Учени откриха, че с възрастта вкусът ни става "сложен" и вече успява да оцени...